Програми

Как на практика действа когнитивната психотерапия?

Когнитивно-поведенческата терапия може да Ви помогне да:

  • Да промените негативните мисли, които Ви пречат да изпълните житейските си цели.
  • да поемете контрол върху живота си вместо да се чувствате безсилен/на за промяна.
  • Да развиете по-добра самооценка самоувереност.
  • Да получите просветление за своето място на този свят и накъде сте се запътили.
  • Да усвоите изкуството да упражнявате социални умения, които да Ви служат в социалните контакти и при решаването на междуличностови проблеми. 

Когнитивно-поведенческата психотерапия е обикновено комбинация от поведенческа модификация и когнитивни интервенции.

  • Когниция – това са нашите мисли, вярвания и предположения. Нашите мисли влияят на начина, по който се чувстваме и това как реагираме на събитията и предизвикателствата, както с нашата психика, така и физически с нашето тяло.
  • Поведение – то може да бъде както следствие, така и причина за различни наши когниции. Цели се неговата реална промяна в краткосрочен план. Един обичаен начин за описване на връзката между когниция и поведение е следния модел, наречен “горещ кръст”.

Тази схема показва как мислите, чувствата, поведението и усещанията от тялото си взаимодействат.

Нашите мисли имат способността да правят нашите чувства. Така, че като променим мислите си, можем да променим начина, по който се чувстваме. Примерът по-долу показва как възприемането на различна гледна точка за една ситуация може да повлияе на чувствата ви и съответно на действията ви.

В резултат на ирационалната негативна мисъл не се случва нищо позитивно, още повече това може да се превърне в порочен кръг и човек постепенно развива депресия с времето, ако това продължава.

Когато лекува депресия или тревожност когнитивната терапия се опитва да разчупи порочния кръг като оспорва и провокира изкривените ирационални мисли.

Какво са Автоматичните негативни мисли?

Автоматичните негативни мисли са:

  • Автоматични. Не решаваш да ги мислиш. Те са като навик, така че може да бъде трудно да не ги мислиш.
  • Негативни. Карат те да се чувстваш зле. Напр. "Аз съм безполезен".
  • Вярваш в тях. Изглеждат ти абсолютно верни и ги приемаш като факт. Те са често дефинирани и деформирани от твоето емоционално състояние.

Депресивните хора понякога се чувстват задължени да “се справят” с тези мисли. Мислите, обаче, идват от дълбоки вярвания, които имаме за живота и за себе си. Напр. човек мисли: “Всеки, който става сутрин след 9ч. е мързелив.” Може да се случи така, че самият той да стане по-късно от 9ч. и след това да се събуди с лошо настроение без да осъзнава защо. Неусетно му е минала мисълта “безполезен съм и мързелив”, което е доста безсмислено. Като по-сложен пример: човек, който е възпитаван в семейство с академични успехи, може да има вярването “Ако не си взема изпитите с шестици, ще изложа семейството си” и да си мисли “Аз съм неудачник” всеки път, когато някой спомене темата за изпитите.

Уловете мисълта

  • Използвайте вашите чувства като показател. Всеки път, когато забележите внезапна промяна в настроението си, опитайте да идентифицирате мисълта, която го причинява.
  • Следете кои събития ви натъжават. Ако има конкретно събитие, което често Ви оставя потиснат, запитайте се защо. Вижте дали не можете да изолирате някакви мисли, които Ви минават и които Ви карат да се чувствате зле.

Когато започнете да улавяте тези мисли успешно, не е зле да започнете да ги записвате. Това може да Ви помогне да погледнето отвъд мислите и да разберете откъде идват и да опитате да ги провокирате. Има много начини да се мисли за една ситуация и автоматичните негативни мисли могат да бъдат ирационални и много безполезни. Това е фундаментална част от когнитивно-поведенческата психотерапия.

Какво се случва в хода на една когнитивно-поведенческа психотерапия?

Първата сесия на терапията обикновено е времето, когато терапевтът и Вие разработвате общо разбиране за проблема. Това обикновено има за цел да покаже как Вашите мисли, идеи, чувства, нагласи и поведения влияят на ежедневието Ви.

След това обсъждате плана за лечение и целите, които искате да постигнете, както и приблизителния брой сесии, които ще са нужни. Всяка сесия продължава около 50-60 минути обикновено с честота един път седмично. Повечете курсове продължават 10-15 седмици. Понякога са нужни повече или по-малко срещи според характера и тежестта на състоянието. Междинни консултации могат да се правят и по телефона.

От вас се очаква да имате активно участие и може да получавате домашни задачи между сесиите. Напр. ако страдате от социална фобия в началото на терапията може да Ви се постави задача да си водите дневник на мислите, които се явяват, когато станете тревожен преди социално събитие. По-късно може да ви бъде дадено за домашно да опитвате начини за справяне научени по време на терапията.