Програми

Тревожност

Тук можете да намерите информация за паническо разстройства, генерализирана тревожност и фобии

 

Паническо разстройство

Почти всеки от нас се чувства понякога тревожен. При "паническа атака", обаче, тази тревожност е толкова изразена, че на човек му се струва като че ли получава сърдечен удар, полудява или просто губи контрол върху себе си. По време на паническата атака може да има симптоми като задушаване, мравучкане по кожата, звън в ушите, чувство за надвиснала заплаха, треперене, усещане за топка в гърлото, болка в гърдите, потене, сърцебиене. Редно е да се направи преценка от лекар за да се изключи медицинска причина за тези прояви, като напр. хипертиреоидизъм, кофеинова зависимост, пролапс на митралната клапа или други причини. Една паническа атака, обаче, може да предизвика абсолютно същите симптоми като тези медицински състояния. Когато човек има неочаквано повтарящи се панически атаки, страхува се, че отново ще се появат или е притеснен за тяхното значение, в резултат на което прави промени в ежедневието си, тогава става въпрос за "паническо разстройство".

Много от хората с паническо разстройство имат и "агорафобия". Агорафобия е страх от места или ситуации, в които може да се прояви паническа атака и от които трудно може да се избяга. Напр. хората с агорафобия избягват да излизат навън сами, да посещеват големи супермаркети, да пътуват с влак или самолет, да прекосяват мостове, да стоят на височини, да преминават през тунели, да прекосяват открити пространства или да се качват в асансьор. Много от пациентите изпитват паника дори насън, вероятно поради това, че силното понижаване на пулса по време на сън води до компенсаторното му покачване и това дава това разтърсващо усещане по време на съня.

Някои пациенти с агорафобия изпитват тревожност изложени на слънчева светлина; други стават тревожни на притъмнено осветление. Горещината е главен фактор за паническото разстройство - по време на летните горещини се повишава сериозно честотата на паническите атаки, основно поради това, че горещината увеличава пулсовата честота, води до замаяност и дехидратация и човек прекарва по-голяма част от времето на открито (където всъщност се чувства по-уязвим). Човек усеща,че в тази ситуация е по-вероятно да получи паническа атака.

Някои често срещани недоразумения за паническото разстройство и агорафобията.

Някои хора погрешно вярват, че паническото разстройство е резултат от дълбоко заложени психологически проблеми. Разбира се, всеки с/без паника може да има по-дълбоки проблеми, но паническото разстройство и агорафобията не са непременно свързани с по-дълбоки психологични проблеми. Може да станете депресивен, зависим или самокритичен, защото имате паническо разстройство - но паниката сама по себе си може да бъде ефективно лекувана без да е нужно продължително и дълго обсъждане на детските ви преживявания. Хората с паническо разстройство и агорафобия често имат нереалистични вярвания за тревожността, като напр. "Да се тревожиш е лошо" или "Трябва да се освободя от тази тревожност незабавно". Някои хора интерпретират тревожността си като признак за опасно заболяване. Други вярват, че след като са имали паническо разстройство или агорафобия в продължение на много години и традиционната терапия не им е помогнала - те никога няма да се оправят. Когнитивно-поведенческата терапия, в комбинация с или без медикаменти, е често доста ефективна в лечението на паническото разстройство и агорафобията.

Колко ефективна е когнитивно поведенческата терапия за паническо разстройство и агорафобия?

Проведени са редица проучвания, които изследват ефекта на когнитивно-поведенческата терапия върху паническо разстройство и агорафобия. По-голямата част от тях са правени в Оксфордския Университет в Англия, Университета Пенсилвания, Щатския университет на Ню Йорк и др. При продължителност от 20-25 сесии ефективността варира от 85% до 90%. Освен това, след като лечението бъде приключено, повечето пациенти, проследени 1 година след това, запазват подобрението си.

Какви са причините за паническо разстройство и агорафобия?

Според някои теории много ситуации, които отключват панически атаки са били наистина опасни в по-ранни етапи от човешката еволюция. Напр. да бъдеш затворен в тунел може да доведе до задушаване или колапс; височините са били опасни, на открити пространства всеки е бил изложен на погледа на хищниците (лъвове или вълци); обществените места са излагали човек на среща със странни и враждебни непознати. Много от страховете включени в паническата атака и агорафобия са повторение на тези ранни инстинктивни и адаптивни страхове. Тези ситуации, обаче, не са опасни в днешно време.

Проучванията показват, че паническото разстройство и агорафобията имат известна генетична връзка, но те не се унаследяват напълно. Вяка година около 30-40% от възрастното население изпитва паническа атака. Но повечето от хората не интерпретират паниката си като признак за катастрофична заплаха и не развиват паническо разстройство или агорафобия.

Първоначално и обичайно паническата атака се активира от стресова ситуация, като напр. напускане на дома, семеен конфликт, хирургична операция, нови отговорности или физическа болест. Усещанията за физическа възбуда (тежко дишане, потене, замаяност, сърцебиене и т.н.) могат да се интерпретират погрешно като сигнали за катастрофична опасност - напр. човек може да се фокусира върху учестеното биене на сърцето и да направи заключението, че ще получи инфаркт. Като резултат човек може да развие "хипервигилитет" (термин за силно фокусиране върху физическите усещания), което да доведе до повешен араузъл (повече физически усещания и безпокойство). Повишеният араузъл включва по-нататъшни механизми за катастрофични интерпретации, които наричаме "фалшива аларма" , тъй като са сигнал, че опасността е неизбежна, когато всъщност не е. Напълно разгърнатата паническа атака може да бъде резулат от точно такава погрешна интерпертация. В резултат човекът развива "тревожност на очакването" (страх, че паниката ще продължи да се появява) и започва да избягва ситуации, които засилват тази негова тревожност - особено ако бягството или изходът от тези ситуации е труден или объркващ или е трудно да намери помощ. Всъщност щом избягването станае основен механизъм за справяне с тревожността, човекът вече е развил агорафобия.

Индивидът с агорафобия, който не избягва изобщо плашещите ситуации, обикновено посочва използването на "човек за безопасност" - някой, който го придружава в тези ситуации в случай, че се появи паническа атака и се наложи да избяга от мястото. Дори ако използването на "човек за безопасност" или други "поведения на безопасност" е попречило на появата на панически атаки в продължение на месеци, то той/тя продължава да живее в страх от следващата атака. Светът, в който живее такъв човек става все по-малък и по-малък поради неговия/нейния страх и поведение на избягване. Донякъде поради това ограничение на живота си, донякъде поради усещането на невъзможност за контрол и неспособност за справяне с проблема си, много хора с паническо разстройство развиват и депресия. Някои от тях стават толкова тревожни и депресивни, че се самомедицират с алкохол, диазепам или други медикаменти.

Какво се очаква от Вас като пациент при когнитивно-поведенческа терапия?

Когнитивно-поведенческата терапия не е пасивно преживяване за пациента. Тя изисква активно включване и работа. От вас се очаква да посещавате терапевта редовно всяка седмица (ако се наложи и по два пъти в началото), да попълвате таблици и да оценявате сам проблема си, както и да правите работа за самопомощ за домашно, което сте определили заедно с терапевта си. Както беше казано по-горе повечето пациенти, които участват в този вид лечение изпитват подобрение за своята паника и агорафобия - някои, обаче, изпитват много бързо подобрение. Дори ако това се случи е добре да завършите пълния курс на лечение, защото бързото подобрение увеличава вероятността нещата да се повторят (да получите рецидив) след известно време.

Това лечение се планира като 12 сесии. В първите се прави оценка и се обяснява лечението. След като получите подобрение сесиите се разреждат постепенно до 1 път месечно. Този начин на лечение цели да се научите сами да си помагате. Ето защо е изключително важно да изпълнявате задачите дадени за домашно от терапевта.

 

Какво е генерализирано тревожно разстройство?

Всички ние се чувстваме понякога тревожни. Случва се да се тревожим за неща, които могат да ни се случат. Можем да прекараме цяла нощ в мисли. Но за генерализирано тревожно разстройство става въпрос, тогава когато чавек има физически симптоми в резултат на тази тревожност и всичко това затруднява ежедневието му/и. Тези симптоми могат да бъдат: трудно задържане на едно място, умора, проблеми с концентрацията, раздразнителност, мускулно напрежение и/или безсъние. Хората, които страдат от генерализирано тревожно разстройство могат да се безпокоят за различни неща като здравето, финансови проблеми, вероятност за отхвърляне от околните, това как ще се представят. Всичко това се съпътства от невъзможност да контролират своето безпокойство. Много от хората с генерализирано тревожно разстройство усещат, че безпокойството им е „извън контрол“ и че може да им докара болест или да ги накара да „полудеят“.

Кой страда от генерализирано тревожно разстройство?

Около 7% от населението има това леко психологично разстройство, но със сериозни последици. При жените има два пъти по-голяма вероятност да го развият в сравнение с мъжете. Състоянито е хронично и много от хората казват, че се безпокоят почти цял живот. Повечето хора с генерализирано тревожно разстройство имат и ред други проблеми като фобии, депресия, синдром на раздразнения колон, проблемни взаимоотношения. Много от хората, които имат този проблем, разбират,че започват да избягват други хора поради срах от отхвърляне или стават прекалено зависими от други хора поради липсата на увереност в себе си.

Какви са причините за генерализирано тревожно разстройство?

Само около 30% от причините за генерализирано тревожно разстройство се унаследяват. Има определени черти на характера, които правят някои хора по-податливи към развитието на този проблем. Това могат да бъдат обща нервност, депресивност, невъзможност да се толерира фрустрация и усещане за потиснатост. Хората с генерализирано тревожно разстройство също така по-често от другите хора съобщават за скорошен житейски стрес, като напр. конфликти с други хора, промени в работата или възложени им допълнителни изисквания. Хората с генерализирано тревожно разстройство могат да не бъдат толкова ефективни при справянето с проблеми в ежедневието или могат да имат лични конфликти, в които да не се проявяват толкова убедително или ефективно колкото другите хора.

Как мисленето влияе на генерализираното тревожно разстройство?

Хората с генерализирано тревожно разстройство изглежда се безпокоят най-вече за това, че нещо лошо ще им се случи през цялото време. Те предполагат, че могат да станат ужасни нещо, дори когато съществува много малка вероятност нещо лошо да се случи. Те мислят, че само факта, че се чувстват тревожни означава, че нещо лошо ще се случи – което означава, че използват емоциите като доказателство за налична опасност някъде наоколо. Много хора, които се безпокоят, вярват, че изключителната им тревожност може да ги предпази от изненади или че безпокоенето може ги подготви за най-лошия възможен сценарий. Ако имате хронична тревожност, вероятно забелязвате, че си казвате: „Да, но какво би станало ако....?“. Това „какво би, ако“ подреждане на нещата Ви обзема заедно с цял ред други лоши прогнози, за които смятате, че трябва да се подготвите. И изглежда няма никакъв край в нещата, които биха могли да предизвикат безпокойството Ви. На практика, дори когато нещата приключат добре, си казвате „Да, но това не е никаква гаранция, че лошото не би могло да се случи в бъдеще!“ Освен това безпокойство за лошите неща, които могат да се случат „извън Вас“, може също и да си мислите: „безпокойството ще ме накара да полудея или да се разболея“. Ако имате генерализирано тревожно разстройство, може да бъдете заключен/а в противоречието между страха от това, че безпокойството е неконтролируемо и вярването, че страхът Ви предпазва.

Как помага когнитивно поведенческата терапия?

Когнитивно поведенческата терапия при генерализирано тревожно разстройство Ви помага да правите разлика между продуктивно и непродуктивно безпокойство, както и да откриете вярванията си за печалбите и загубите от безпокойството. Терапевтът ще Ви помогне да направите експерименти за „отдаване“ или „отлагане“ на тревожността. Ще се научите как да преодолявате избягването на дейности или мисли, за които се безпокоите. Може също така да използва техники като мускулна релаксация, биофидбек, упражнения за дишане, техники за управление на времето и лечение на безсънието за да намалите като цяло нивото си на трожна възбудимост. Други интервенции могат да бъдат насочени към Вашата загриженост за това, че твърде много тревожност може да бъде вредна, да оценяват вашата склонност да скачате към заключения, че много лоши неща могат да се случат и да Ви помогне да се научите да разграничавате между тревожност и реални факти. И накрая, тъй като Вие се тревожите през целия ден, терапевтът може да Ви научи да ограничите това до определено време от деня и да си давате сметка за различните теми за безпокойство.

Доколко е ефективна когнитивно поведенческата терапия за генерализирано тревожно разстройство?

Като се има впредвид очевидно продължителния ход на генерализираното тревожно разстройство, ефективността на новите форми на лечение е обещаваща. В някои проучвания когнитивно поведенческата терапия показва по-голяма ефективност от медикаментите. Тя води до намаляване на нуждата от употреба на медикаменти, а в някои случаи пациентите продължават да се подобряват дори след като терапията е приключила. Около 50% от пациентите с генерализирано тревожно разстройство показват значимо подобрение.

Как помагат медикаментите?

Голяма част от пациентите с гнерализирано тревожно разстройство се повлияват добре при употреба на медикаменти, които намаляват чувството за тревожност. Ползата от медикаментите е, че могат да подобрят нивото Ви на тревожност много бързо. Медикаментите могат да са съществена част от лечението Ви, докато Вие научавате с когнитивно поведенческа терапия как да се справяте с проблемите си по-ефективно.

Какво се очаква от вас като пациент?

Тъй като сте тревожен/тревожна откакто се помните, може да сте песимист/ка относно шансовете нещо да Ви помогне. Вярно е, че няма да се справите с проблема си за една нощ и ще трябва да работите върху безпокойството и тревожността си регулярно и с постоянство. Терапевтът ще очаква от вас да идвате на сесиите редовно всяка седмица, да водите записки за безпокойствата си, да практикувате релаксация и дихателни упражнения у дома, както и да практикувате за по-добро управление на личната си програма за да не се чувствате претоварен/а. В допълнение терапевтът ще ви помогне да виждате нещата в по-реалистична перспектива. За да се постигне това, той ще иска от вас да записвате неща, за които се безпокоите и да използвате техники за провокиране на негативното си мислене. Може също така да се наложи да работите по задачи за решаване на различни проблеми по-ефективно и да упражнявате как да взаимодействате с други хора по-продуктивно.

 

 

Какво е специфична фобия?

Специфичната фобия е страх от определен обект, животно или ситуация. Страхът е достатъчно голям, че Ви се иска де избегнете ситуацията или преживявате значителна тревожност. Страховете и фобиите са доста чести. Едно скорошно проучване във Великобритания показва, че 60% от харата, които са интервюирани съобщават, че се страхуват от определени ситуации или неща. Най-честите страхове са страховете от буболечки, мишки, змии, прилепи, височини, вода, обществен транспорт, бури, затворени пространства, тунели и мостове. Много хора съобщават, че се страхуват от няколко неща и че съзнателно ги избягват. Всъщност повече от 11% от хората са посочили, че страховете им могат да бъдат квалифицирани като специфични фобии. Което означава, че страховете им са трайни във времето и са свързани с интензивна тревожност; избягване на ситуацията или желание да я избегнат; осъзнаване, че страховете им са прекомерни и неоснователни, водят до дистрес и трудности в ежедневието им.

Кои са причините за специфичната фобия?

Съществуват няколко причини за специфична фобия. Психолозите правят разграничение между това как сте се научили да се страхувате от нещо и това защо все още се страхувате от него години след това.

Някои теории предполагат, че хората са склонни да развиват фобии от обекти, животни или ситуации, които са били опасни в древни времена. Напр. буболечки, мишки, змии и много други животни, височини, непознати хора, мостове и вода – това са все страхове, които са били свързани с потенциална опасност за древните хора. В дива среда тези страхове са били аддаптивни и полезни. Хората с тези страхове са били по-добре подготвени да избягват зарази, отровни ухапвания, падане от скали или мостове, да бъдат убити от непознати или да се удавят. Днес обаче в нашия технологичен свят тези страхове вече не са така правилни и адекватни както някога.

Втора причина за произход на фобиите е чрез научаване – това става или като се свързва едно лошо преживяване с нещото, от което се страхувате (напр. били сте ухапан от куче и сте развили фобия от кучета) или сте наблюдавали някой, който се страхува и сте се научили на неговия страх (напр. други членове на семейството имат страх от летене със самолет и вие сте научили този страх). Една трета причина за фобиите може да бъде мисловно изкривяване. Напр. фобията може да се базира на неправилна информация, на склонност да се очаква най-лошото, на склоннност да не се използват доказателствата, които опровергават фобията или на вярването, че не бихте могли да понесете тревожността.

Щом веднъж научите даден страх или фобия, съществуват определен брой начини, по които той се поддържа. Най-важната причина е това, че вие избягвате ситуацията, от която се страхувате. Ако се страхувате от летене, започвате да се чувствате по-малко тревожен/на всеки път, когато решите да избегнета качването на самолет. Всеки път, когато избегнете летенето вие учите себе си: “начинът да намаля страха си е като избегна ситуацията” – това се нарича заучаване на поведение на избягване. Това е като да пиеш всеки път, когато се чувстваш тревожен – учиш се да пиеш повече, защото това временно облекчава тгревожността. Но като избягваш това, от което се страхуваш, ти ни кога не се научаваш, че можеш да преодолееш страха си. Друг начин да поддържаш своя страх е като развиваш “поведения на безопасност”. Това са неща, които правиш или казваш, за които си мислиш, че те предпазват. Напр. в асансьора може да стоиш винаги в края или в самолет да не ставаш от мястото си. Може да повтаряш също молитви или да търсиш успокоение по друг начин, когато си в плашещата ситуация. Може да започнеш да вярваш, че тези “поведения на безопасност” са необходими за да преодолееш страха си.

Как когнитивно-поведенческата терапия помага на това?

Страхът и тревожността ще започнат да отслабват, когато се научиш, от опит, че фобията ти е необоснована. Когнитивно-поведенческата терапия за специфична фобия помага да се изправиш лице в лице с това, от което се страхуваш вместо да го избягваш. За да продолееш страха си терапевтът ще иска от теб да направиш списък с нещата от които се страхуваш, да опишеш колко интензивен е страхът ти и да определите кои са вярванията ти за всеки от обектите или ситуациите. (напр. дали вярваш, че можеш да се заразиш, да умреш, да бъдеш нападнат или да полудееш?) Ще те научи как да релаксираш, когато си под напрежение. Терапевтът може да поиска от теб да си представяш образно ситуацията, от която се страхуваш и да задържаш тези образи докато се почувстваш по-спокоен/спокойна. Може да наблюдаваш терапевтът да прави нещата, от които се страхуваш и по-късно ти да го имитираш. Излагането на ситуацията или обекта ще става постепенно, терапевтът ще ти обяснява всичко преди да го направиш; ти ще имаш свободата да откажеш да го направиш каквото и да е; няма да има изненади и ти си този/тази, който ще определи скоростта, с която ще напредваш. Повечето пациенти, които са използвали тези техники казват, че се чувстват доста по-малко напрегнати, започват да могат да правят нещата, от които са се страхували и се чувстват по-ефективни в живота си. Много от пациентите могат да се подобрят бързо с няколко по-дълги сесии (напр от 2-3 часа), които да позволят интензивна експозиция на обектите от които се страхуват. Взависимост от страха между 74%– 94% от пациентите се подобряват като изполазват тези техники. Този вид лечение не изисква използването на медикаменти.

Какво се очаква от теб като пациент?

За да преодолееш страховете си ще трябва да се излагаш градирано на ситуации, които те правят тревожен/на. Необходимо е да казваш на терапевта си кои ситуации или неща те правят най-силно тревожен/на, какви мисли имаш за тези неща и дали искаш да опиташ да преживееш малко тревожност за да преодолееш страховете си. Терапевтът ще те води в градираната експозиция на тези ситуации. Ще трябва да правиш определени неща за домашно между терапевтичните сесии, с които ще практикуваш много от същите неща, които научаваш в сесиите с терапевта си.