Програми

Депресия

Какво е депресия?

Депресията се проявява с ред симптоми като: загуба на енергия, загуба на интерес към обичайните дейности в живота, тъга, загуба на апетит и тегло, затруднена концентрацията, себе-критичност, чувство за безнадеждност, физически оплаквания, отдръпване от другите хора, раздразнителност, трудно вземане на решения и мисли за край на живота. Много депресивни хора се чувстват освен това и тревожни. Те често изпитват безпокойство, не могат да се задържат на едно място или са замаяни, могат да имат също топли или студени вълни, замъглено виждане, сърцебиене и потене.

Клиничната депресия може да варира от лека до тежка и според това хората, които страдат, имат или малко на брой симптоми, през малка част от времето или чести, продължителни и понякога доста притеснителни симптоми.

Клиничната депресия се различава от реакцията на силна скръб, когато човек загуби някой близък, когото много е обичал поради смърт, раздяла или развод. Усещанията за тъга, празнота, липса на енергия и липса на интереси са нормални по време на процеса на скърбене, както и появата на гняв и тревожност могат да бъдат част от този процес. Клиничната депресия се различава от нормалната психологичната скръб, обаче, по това, че клиничната депресия може да е налице и без да има значима загуба. Освен това депресията продължава по-дълго от реакцията на скръб и включва чувства на себе-критичност, безнадеждност и отчаяние.

Необичайно е някой да твърди, че никога не се е чувствал “депресивен”. Колебанията в настроението са обичайни неща и ни помагат да имаме информацията, че нещо ни липсва в живота и трябва да помислим какво може да се промени. Клиничната депресия, обаче, е нещо далеч по-сериозно от нормалните колебания в настроението. Тъй като има различни степени на депресивност, хората с тежка депресия би трябвало да получават комбинация от няколко вида лечение.

Кой се разболява от депресия?

Депресията не е нещо, което се случва на хора, които са странни или “ненормални”. Тя е навсякъде около нас. Заедно с тревожността, която е малко по-честа от депресията, те биха могли да се приемат за аналог на “простудата” при емоционалните разстройства. Всяка година огромен брой хора страдат от голяма депресия: 25% от жените и 12% от мъжете е вероятно да имат депресивен епизод в живота си. Вероятността депресивният епизод да се повтори е доста висока.

Причината за различията между половете в честотата на депресията не е напълно изяснена. Вероятните причини са може би в това, че жените са по-готови да признават чувства на тъга и себе-критичност открито, докато мъжете често “маскират” или крият депресията си зад други проблеми като напр. алкохол или употреба на дроги. Освен това жените понякога биват научавани от ранна възраст да бъдат безпомощни и зависими. Жените освен това могат да имат по-малко източници на възнаграждение отколкото мъжете и постиженията им са по-често пренебрегвани.

Какви са причините за депресия?

Няма една единствена причина за депресия. Ние разглеждаме депресията като мултидетерминирана, т.е. може да бъде причинена от множество различни фактори. Тези фактори могат да бъдат биохимични различия в мозъка, междуличностови, поведенчески или когнитивни. Депресията при някои хора може да бъде причинена от един от тези фактори, но е също толкова вероятно да бъде причинена и от комбинацията от фактори от всички тези области. Биохимичните фактори могат да включват семейната Ви генетична предиспозиция и настоящата биохимия на мозъка Ви. Конфликтите и загубите в междуличностовите взаимоотношения могат да бъдат фактори в причиняването на депресия, както и поведенчески фактори като повишен стрес и намалени положителни приятни преживявания. Когнитивните фактори са различни изкривени и неадаптивни начини на мислене. Нека сега се спрем на поведенческите и когнитивните фактори в детайли.

Как поведението влияе на депресията?

Това са някои специфични поведенчески фактори включени при депресия.

  1. Значима загуба. Преживявали ли сте значима загуба в живота си напоследък – напр. загуба на работа, приятел или партньор? Има сериозни данни от проучванията, че хората които преживяват значими житейски стресове са по-склонни да развият депресия – особено ако им липсват или не използват подходящи стратегии за справяне.
  2. Намаляване на дейности, които носят удоволствие. Забелязали ли сте да правите по-малко от нещата, които са Ви носили удоволствие преди? Депресията се характеризира с намалена активност и затваряне в себе си. Напр. депресивните хора съобщават, че прекарват голяма част от времето си в пасивни поведения, които не им носят удоволствие като гледане на телевизия, лежане в леглото, умствено предъвкване на проблеми и оплакване пред приятелите. Те прекарват по-малко време в дейности, които са вълнуващи и носят удоволствие като напр. положителни социални контакти, спорт, възстановяващи процедури, учене и продуктивна дейност.
  3. Липса на себенаграждаване. Много от депресивните хора не успяват да се самонаградят за положително поведение. Напр. те рядко се хвалят или се колебаят ако трябва да похарчат пари за себе си. Много често депресивните хора мислят,че са толкова ненужни, че не бива никога да се хвалят и че ако се хвалят сами себе си ще станат мързеливи и още по-ненужни.
  4. Дефицити в уменията. Има ли социални умения или умения за решаване на проблеми, които Ви липсват? Депресивните хора могат да имат трудности с това да се самоокуражават, да имат приятели, да решават възникнали проблеми с партньора си, приятели или колеги на работа. Тъй като те или нямат такива умения или не ги използват, те по-често влизат в междуличностови конфликти и имат по-малко възможности да правят така,че да им се случват приятни неща.
  5. Нови изисквания. Има ли някакви нови изисквания, за които се чувствате зле подготвени? Да се преместите в друг град, да започнете нова работа, да станете родител или да прекратите връзка и да се опитате да намерите нови приятели – това са неща, които могат да предизвикат значителен стрес при много хора.
  6. Да бъдете в ситуация, в която се чувствате безпомощен/на. Депресията може да е резултат от това да продължавате да бъдете в ситуация, в която не можете да контролирате наказанията и наградите си. Чувствате се тъжен и уморен, губите интерес и усещате безнадеждност, тъй като вярвате, че каквото и да правите не можете да се справяте достатъчно добре. Невъзнаграждаващи дейности или връзки с предначертан край могат да доведат до такива чувства.
  7. Да бъдете в ситуация на непрекъснати наказания. Това е специален вид безпомощност: не само не можете да получавате награди, но се чувствате непрекъснато критикуван и отхвърлен от другите. Напр. много депресивни хора могат да прекарват времето си с хора, които ги критикуват или нараняват по различни начини.

Макар, че всеки от факторите на стрес и загуба описани по-горе може да ви направи податлив/а на депресия, това не е задължително да се случва точно по същия начин при Вас. По-скоро определени начини на мислене могат да повишат шансовете Ви да станете депресивен. По-вероятно е да станете депресивен, ако си мислите, че напълно заслужено ви обвиняват, че нищо не може да се промени и че във всичко трябва да сте перфектен. Интерпретациите на стреса и загубата са “когнициите” или мислите, които имате за себе си и света около Вас. Когнитивната терапия се фокусира специфично върху намирането, провокирането и промяната на тези изключително негативни схващания за живота.

Как мисленето влияе на депресията?

Определени начини на мислене, които наричаме когниции, могат да причинят депресия. Някои от тях са описани по-долу.

  1. Дисфункционални автоматични мисли. Това са мисли, които идват спонтанно и изглеждат правдоподобни, но всъщност са израз на изкривени възприятия и са свързани с негативни чувства като тъга, тревога, гняв и безнадеждност. Ето някои примери за подобни мисли:
    • Четене на мисли – „Той мисли, че съм бита карта.“
    • Етикетиране: „Аз съм неудачник.“; „Той е глупак.“
    • Предсказване на бъдещето: „Ще ме отхвърлят.“ ; „Ще изглеждам глупаво.“
    • Катастрофично мислене: „Ще бъде ужасно да ме отхвърлят.“; „Не издържам на тази тревожност.“
    • Дихотомно мислене (всичко или нищо): “Във всичко се провалям“; „Нищо не ме радва“; „Нищо не се получава при мен.“
    • Пренебрегване на положителното: „Това не струва, защото всеки би могъл да го направи.“
  2. Неадаптивни предположения.Това са идеи за това, какво мислите, че би трябвало да правите. Това са правилата, според които депресивните хора мислят, че трябва да живеят. Ето някои примери:
    • „Трябва да получа одобрението на всички.“
    • „Ако някой не ме харесва, значи не мога да бъда обичан.“
    • „Никога няма да бъда щастлива, ако правя нещата по моя начин.“
    • „Ако се проваля в нещо, значи съм неудачник.“
    • „Трябва сам себе си да обвинявам за моите грешки.“
    • „Ако имам един проблем дълго време, значи нищо не може да се промени.“
    • „Не трябва да съм депресивна.“
  3. Негативни схващания за себе си. Хората, които са депресивни, често се фокусират върху неуспехите си, преувеличават ги и минимизират всички положителни качества, които притежават. Те могат да се виждат като изцяло неспособни да бъдат обичани, като грозни, глупави, слаби или дори зли.

Каква е когнитивно поведенческата терапия за депресия?

Когнитивно поведенческата терапия за депресия е високо структурирана, практическа и ефективна интервенция за пациенти, които страдат от депресия. Този вид терапия лекува депресията като се насочва и преобразува поведенията и мислите, които причиняват и поддържат депресията. Тази терапия се фокусира върху настоящето, мислите и поведенията тук и сега. Съвместно с терапевта ще разгледате как действията Ви или липсата на действия допринасят за това да се чувствате добре или зле. Има неща, които бихте могли да предприемете за да се почувствате по-добре. Заедно с терапевта си ще разгледате, също така, негативните и нереалистични начини на мислене, които вероятно Ви правят депресивен/депресивна. Терапията може да Ви даде уменията и средствата да мислите по-реалистично и да се чувствате по-добре.

При когнитивно поведенческата терапия най-напред заедно с терапвта ще идентифицирате симптомите и ще определите колко леки или тежки са те. Може да се наложи да попълните някои стандартни въпросници или скали, които да служат за научно измерване на симптомите Ви. В началните сесии ще определите целите, които искате да постигнете – като напр. повишаване на самооценката, подобряване на комуникацията с околните, намаляване на чувството за срам или безнадеждност и самота. Вие и Вашият терапевт ще проследявате напредъка в терапията чрез тези първоначално измерени симптоми и движението Ви по посока на първоначално поставените от Вас цели.

Колко ефективна е когнитивно поведенческата терапия за депресия?

Многобройни проучвания проведени в големи университети по целия свят показват неизменно, че когнитивно поведенческата терапия е също толкова ефективна колкото и антидепресивното лечение при голям депресивен епизод. В рамките на 20 сесии индивидуална терапия приблизително 75% от пациентите усещат подобрение на симптомите си. Комбинацията от когнитивно поведенческа терапия и медикаменти повишава ефикасността на 85% в проучванията. Освен това, повечето пациенти на когнитивно поведенческа терапия поддържат своето подобрено настроение при проследяване 2 години след прекратяване на терапията. При когнитивно поведенческата терапия се надяваме не само да редуцираме симптомите Ви, но и да Ви помогнем да научите как да се предпазвате от възвръщането на тези симптоми.

Полезни ли са медикаментите?

Различни медикаменти са показали ефективност при лечението на депресия. Обикновено отнема 2 до 4 седмици за да се постигне терапевтично ниво от медикамента в кръвообръщението. Някои медикаменти могат да имат и странични ефекти, които да са временни и да отзвучават с времето, или да бъдат преодолени с комбинация от други медикаменти. В някои случаи при пациенти с тежка депресия може да бъде необходимо да се консултират с лекар за възможностите на антиконвулсивната терапия (ЕКТ).

Какво се очаква от Вас като пациент на когнитивно поведенческа терапия?

Когнитивно поведенческата терапия на депресия изисква Вашето активно участие. По време на началната фаза на терапията, може да се наложи да посещавате терапевта си два пъти седмично, докато намалеят симптомите. Ще попълвате скали за оценка на депресивност, тревожност и други проблеми, както и ще Ви бъдат давани материали за четене във връзка с лечението на депресията. Терапевтът освен това ще ви дава и други задачи за вкъщи, които ще ви помагат в модифицирането на поведението, мислите Ви и Вашите взаимоотношения с околните. Макар, че много пациенти, които страдат от депресия чувстват безнадеждност по отношение възможността за подобрение, тази терапия е чудесен шанс депресията да се подобри осезателно.

 

 

Какво е обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза)?

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство имат натрапливи мисли (обсесии) и действия (компулсии), или и двете заедно. Натрапливостите (обсесиите) могат да бъдат мисли, психични образи или импулси, които са неприятни, но се връщат отново и отново. Компулсиите са действия, които хората чувстват, че трябва да повтарят за да се предпазят от определна тревожност или за да предотвратят нещо лошо, кото може да се случи. Повечето хора с обсесивно-компулсивно разстройство страдат както от обсесии, така и от компулсии.

Най-честите натрапливи мисли – обсесии включват:

  • Страх да не се разболееш от някаква болест, като напр. СПИН или рак.
  • Страх да не докоснеш нещо отровно, като напр. пестициди.
  • Страх да не нараниш или убиеш някого, често човек, когото обичаш.
  • Страх да не забравиш да направиш нещо, като напр. да изключиш печката или да заключиш.
  • Страхове да не правиш неща, които са объркващи или неморални, като напр. да говориш мръсотии на висок глас.

Компулсиите (натрапливите действия) се наричат също и „ритуали“. Някои чести компулсии са следните:

  • Прекомерно миене или чистене, като напр. миене на ръцете многократно всеки ден.
  • Проверявване, като напр. непрекъснато проверяване на печката дали е изключена.
  • Повтаряне на дейстия, като напр. включване и заключване на лампата винаги по 16 пъти.
  • Складиране и трупане на вещи, като напр. събиране на стари вестници или изрезки от вестници
  • Поставяне на предмети по точно определен начин, така че да сте сигурен, че всичко в стаята е строга симетрия.

Повечето хора с обсесивно-компулсивно разстройство знаят, че страховете им не са напълно реалистични. Те също така чувстват, че компулсиите им са безмислени. Обаче не могат да ги спрат.

Обсесивно-компулсивното разстройство е често срещано. През всеки 6 месеца около 4 милиона хора в САЩ страдат от това разстройство. Един на всеки 40 човека ще има това разстройство в определен момент от живота си.

Обсесивно-компулсивното разстройство може да причини сериозни проблеми. Хората с обсесивно-компулсивно разстройство часто прекарват цели часове от деня в извършване на определени ритуали. Това им пречи да работят или да се грижат за семейство. Много от хората с обсесивно-компулсивно разстройство също така избягват упорито определени места или ситуации, които ги напрягат. Някои остават само в къщи. Често ангажират и членове на семейството в изпълнението на ритуалите им.

Какви са причините за обсесивно-компулсивно разстройство?

Точните причини за обсесивно-компулсивно разстройство са неясни. Определено роля играят гените. Членове на семейството на хора с обсесивно-компулсивно разстройство често имат същото разстройство или други тревожни разстройства. Гените, обаче, сами по себе си не обясняват обсесивно-компулсивното разстройство; заучаването и житейския стрес също допринасят за развитието му.

Как се развива обсесивно-компулсивното разстройство?

Проучванията показват, че около 90% от хората имат мисли подобни на тези, които притесняват хората с обсесивно-компулсивно разстройство. Обаче, хората с обсесивно-компулсивно разстройство се притесняват от тези мисли повече отколкото другите хора. Често мислите, които тревожат хората с обсесивно-компулсивно разстройство отиват отвъд техните вярвания и ценности – напр. мъж, който е силно религиозен се страхува, че ще извърши богохулство, или майка се страхува че ще нарани детето си.

Поради това, че хората с обсесивно-компулсивно разстройство са притеснени от мислите си, те се опитват да ги избягват. Често се опитват да накарат сами себе си да спрат тези мисли. Проблемът е в това, че колкото повече се опитва човек да спре да мисли за нещо, толкова повече крайният резултат е все повече мисли за същото това нещо. Можете и сами да опитате това: Опитайте се да не мислите за розов слон през следващите 60 секунди. Шансовете са в полза на това, първото което Ви дойде наум да бъде точно онова, което избягвате да мислите – розов слон.

Когато хората открият, че не могат да избегнат притесняващите ги мисли, те често търсят други начини да намалят напрежението. Могат да започнат да извършват определено действие, като напр. често миене или казване на молитва с тих глас. Това обикновено намалява тревожността им. Проблемът е, че това облекчение има винаги само временен ефект. Скоро откриват, че трябва да извършват това действие все по-често за да се почувстват по-добре. Не след дълго това действие се превръща в т. нар. компулсия (или натрапливост).

 

Как действа лечението за обсесивно-компулсивно разстройство?

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство се страхуват, че ако си позволят да мислят притесняващите ги мисли без да извършват предпазващите ги действия, ще стават все по-тревожни и няма да могат да понесат това. Често се страхуват, че могат да „полудеят“.

Когнитивно поведенческата терапия е насочена към това да Ви помогне да научите, че можете да контролиррате своята тревожност без да извършвате компулсивните действия. Ще Ви научи на стратегии за справяне с упражнения за релаксация и начини за мислене, които намаляват тревожността Ви. Ще научите също така, че ако се изправяте срещу страховете си вместо да ги избягвате, те ще си отидат. Това може да Ви се струва трудно за вярване, но е напълно вярно. Терапевтът ще ви помогне постепенно да се научите да се изправяте срещу нещата, от които се страхувате най-много, докато станете достатъчно уверен/а, че можете да се справяте с тях без натрапливи ритуали. Когнитивно поведенческата терапия за обсесивно-компулсивно разстройство обикновено отнема около 20 сесии. Лечението може да се окаже и по-дълго при хора с по-тежки симптоми.

Проучванията показват, че над 80% от хората, които завършат когнитивно поведенческа терапия за обсесивно компулсивно разстройство се подобряват умерено или много добре. Обичайно е да имате епизодични натрапливости или желение за ритуали дори и след лечението. Обаче, пациентите преминали рез тази терапия се чувстват много повече под контрол и могат да се радват на живота си. Проучванията също така показват, че повечето пациенти продължават да се чувстват по-добре и след като терапията е приключила.

Каква е ролята на медикаментите?

Медикаментите, които помагат при обсесивно-компулсивно разстройство обикновено повишават нивата на серотонин в мозъка. Вашият психиатър ще ви предложи най-добрия за Вас медикамент. Проучванията показват, че около 50-60% от пациентите се подобряват с този вид медикаменти. Повечето пациенти намират също така, че симптомите им се възвръщат след като спрат медикаментите. По тази причина винаги е добре да се използва когнитивно поведенческа терапия като допълнение към медикаментите. За някои пациенти комбинацията от медикаменти и терапия дава най-добри резултати.

Какво се очаква от Вас като пациент?

Често се случва пациентът да е много тревожен в началото на терапията и да има съмнения дали тя ще му помогне. Всичко, което се иска от Вас е да искате да дадете шанс на терапията. Терапевтът ще Ви научи на нови начини за справяне с тревожността и ще Ви помогне да започнете да се изправяте лице в лице с нещата, от които се страхувате. Ще практикувате тези нови неща между сесиите. Ако работите с упражненията, които терапевтът Ви дава и завършите леченето, шансовете Ви за подобрение ще бъдат далеч по-големи